Калофер: под върха на Ботев

Калофер е градче, в което Стара планина се прегъва над къщите като крило. Тук, на около 660 метра, под връх Ботев — най-високата точка на Стара планина (2376 м) — е роден Христо Ботев, най-голямата българска жертва на поезията. Калофер е малък, но има тежест като планинска буря. И градът е истински — никога разигран на туристическа сцена. Пекарите още пекат хляб в каменни пещи в шест сутринта, монахините варят сладко от рози по бабини рецепти, а Тунджа още носи звук на стъкло, особено сутрин.

Селище от средата на XVI век, основано от овчари и тъкачи; името идва от гръцкото „калос" — красив. Градът седи на висока южна тераса между реката и склоновете на Балкана, и планината се вижда цял ден — без сграда, без жица, без дим. Второто, което усещаш, е въздухът: по-сух, по-остър, с миризма на бор.

Градове и местаПрирода

Зареждане на картата…

Картни данни © OpenStreetMap · влачи за разглеждане, използвай бутоните за мащаб

Сутрин и родната къща на Ботев

Калофер сутрин започва около 6:30, когато пекарят Стефан пали фурната на улица „Изворска" — хляб с квас от 1973 година, тежък, с дебела кора, който издържа цяла седмица. После площадът: няколко пейки около паметника на Ботев, старите мъже, кафе пред „Старият Калофер" и камбаните на „Свети Атанасий" в 8:00.

Към 9:00 тръгнете на запад, към родната къща — възрожденска, малка, с дървен балкон и каменна основа. Тук, на 6 януари 1848, се ражда Христо Ботев; на двадесет и осем пада на връх Камарата (днес връх Ботев) с пушка в ръка и стихотворение в гърлото. Музеят отваря в 9:00, билетът е шест лева. Стаята, в която е роден, е обикновена селска стая — глинена пещ, чергови по дъбовия под, раклата на майка му. В кабинета на баща му стоят книгите, по които малкият Христо е учил: френски речник от 1839, учебник по граматика от Цариград с мастилно петно от детска ръка. Нататък — пътят на войводата през Букурещ, Одеса и Цариград, и известната снимка с кожуховата шапка и поглед без съмнение.

“Влезте бавно в стаята, в която е роден. Тя няма да ви каже нищо великолепно — но именно затова е истинска.”

Манастирът и Тунджа

Нагоре по „Манастирска" е Девическият манастир „Въведение Богородично" — единственият действащ женски манастир в България извън градовете, основан през XVI век над Тунджа. Бутнете тежката порта: дворът е малък, бял, тих, с плодни дървета, стара чешма и пейка под кестен. Монахините правят сладко от рози, мед от своите пчелини и икони на темпера. Купете буркан сладко — парите им трябват. В главната църква, под стенописи от XVIII век, се пази чудотворната икона на Богородица Калоферска. Седнете под кестена; понякога ще чуете псалом от параклиса — звукът на Калофер, който никой пътеводител не описва.

Слезте към реката. Тунджа тук е още планинска — тясна, каменисто легло, вода, която звучи като стъкло. На 6 януари, на Богоявление, мъжете от града влизат в ледената вода и играят леденото мъжко хоро в национални носии, всеки по двадесет-тридесет минути. Не е изпълнение за туристи, а ритуал от XVII век — едно от най-важните и най-малко комерсиализирани събития в българския фолклорен календар.

Следобед и нощувка

За обяд — механа „Старата дъбрава" или „Тунджа": курбан-чорба, печени гъби, крупник със сметана и мед. За пиене ракия от джанки или сливи (50–52 градуса, на малки чашки), черен чай след нея; местното вино идва от Тракия и не си струва.

За един следобед стигнете до Студената вода — извор в буков лес на около 800 метра, три километра нагоре с лесна пътека и стръмни последни петстотин метра. Пийте от водата (безопасна е, местните пият от век) и поседете: на изток се отваря най-високият хребет на Стара планина, а ниските обедни сенки показват дълбочината на планината.

Ако оставате за две вечери, спрете в една от шестте възрожденски къщи. Калоферската е по-малка и по-каменна от копривщенската, с по-тесен чардак — но не по-малко уютна: камина, домашна закуска с мед от манастира и тиха стая, в която реката се чува от прозореца. Калофер е място, в което всичко е истинско — пекарят пече, монахините варят, реката тече, планината стои. Останете два дена: първият за музея, манастира и Тунджа; вторият — за пейката край реката и за нищо друго.